връх

Болгарский

Морфологические и синтаксические свойства

форма	ед. ч.	мн. ч.
общая	връх	върхове
опред.	върха върхът	върховете
счётн.	върха
зват.	—

връх

Существительное, мужской род, склонение 3.

Семантические свойства

Значение

1. верх
2. пик
3. остриё

Синонимы

1. възвишение, зенит, разцвет
2.  
3. острие

Антонимы

1. низ

Родственные слова

Ближайшее родство
существительные: връшник прилагательные: връхен, връшки