геоцентър

Болгарский

Морфологические и синтаксические свойства

форма	ед. ч.	мн. ч.
общая	геоцентър	геоцентрове
опред.	геоцентъра геоцентърът	геоцентровете
счётн.	геоцентъра
зват.	—

гео·цен·тър

Существительное, мужской род, склонение 9a.

Семантические свойства

Значение

1. геоцентр ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

существительные: географ, география, геодезия, геолог, геология, геоложка, геометрик, геометрия, геометър, геофизик, геофизика, геохимик, геохимия, епицентър, киноцентър, пресцентър, радиоцентър, телецентър, център прилагательные: географически, географски, геодезен, геодезки, геологически, геоложки, геометричен, геометрически, геоцентричен, нецентрален, централен, централноевропейски, центробежен, центростремителен, центрофужен глаголы: децентрализирам, децентрирам, разцентровам, централизирам, центрирам, центровам наречия: централно, центростремително

Этимология

Происходит от гео- + център