СтарославянскийПравить

Морфологические и синтаксические свойстваПравить

падеж ед. ч. дв. ч. мн. ч.
Им. сънъ съна съни
Р. съна сънѹ сънъ
Д. сънѹ сънома съномъ
В. сънъ съна сънꙑ
Тв. съномь сънома сънꙑ
М. сънѣ сънѹ сънѣхъ
Зв. сънє съна съни

съ-нъ

Существительное, мужской род.

Корень: --.

ПроизношениеПравить

Семантические свойстваПравить

ЗначениеПравить

  1. сон ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

СинонимыПравить

АнтонимыПравить

ГиперонимыПравить

ГипонимыПравить

Родственные словаПравить

Ближайшее родство

ЭтимологияПравить

Происходит от праслав. *sъnъ, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск., ст.-слав. сънъ (др.-греч. ὕπνος), др.-русск. въ сънѣхъ, русск., укр. сон (род. п. сна), белор. сон (род. сна), болг. сън, сербохорв. са̏н (род. п. сна)̏, словенск. sǝ̀n (род. п. snà), чешск., словацк. sen, польск. sen (род. п. sna), в.-луж. són (род. п. sоnа, sna), н.-луж. soń ж. (род. п. sni). Праслав. *sъnъ из *sърnъ, родственного *sъраti (см. спать), а также лит. sãpnas «сон, сновидение», sãpnis — то же, латышск. sapnis «сновидение», др.-инд. svápnas «сон, сновидение», авест. ẋvafna- (м.) — то же, арм. kΏun, греч. ὕπνος м. «сон», лат. somnus — то же, тохар. А ṣpäm, В ṣpäne «сон», др.-исл. svefn, ирл. súan, алб. gjumë. Ср. также лат. somnium «сон», греч. ἐνύπνιον, др.-инд. svápnyam, др.-русск., ст.-слав. съниѥ «сновидение». Использованы данные словаря М. Фасмера. См. Список литературы.

Фразеологизмы и устойчивые сочетанияПравить